Indycar: Алекс Палу с Honda печели на Роуд Америка
Алекс Палу с кола, задвижвана от Honda, спечели Гран При на Сонсио на пистата Роуд Америка и това бе третата му победа от последните четири състезания от сериите Indycar.
Палу със своя American Legion Honda от екипа на Chip Ganassi Racing победи триумфално с 4.5610 секунди Джоузеф Нюгардън. Пато О’Уорд завърши трети. Това е неговият четвърти подиум в осем състезания този сезон.
Победата увеличи преднината на Палу в класирането до 74 точки , което е повече от точките за едно състезание, пред съотборника му Маркус Ериксон. Така испанецът вече е устремен към още една титла, която да добави към короната си за 2021 г.
Това беше седмата победа в кариерата за Палу. Първите места на обикновената писта Indianapolis Motor Speedway и Гран при на Детройт по улиците на града, също бяха добавени към неговия резултат през последните пет седмици. Победата на Палу беше и 250-ата за Chip Ganassi Racing във всички състезателни дисциплини.
CGR също показа мускули като единственият отбор с двама пилоти в първите пет на финала. Шесткратният шампион от серията Скот Диксън (Bank Chip Ganassi Racing Honda) тръгна от 23-та стартова позиция, за да заеме четвърто място. Стартиралият от първа позиция и носител на наградата NTT, Колтън Херта, завърши пети в колата на Gainbridge Honda.
Палу и CGR надделяха на Роуд Америка с равни количества скорост и устойчивост. Палу катастрофира тежко в завой 14 по време на тренировка в съботната сутрин, давайки на екипа на Ganassi само 90 минути за ремонт на колата преди квалификацията. Палу не я пропусна, класирайки се трети след Херта и О’Уорд.
Алекс Палу дебнеше близо до челото през цялото състезание, като два пъти водеше за обиколка или две. Херта беше с малко по-различна стратегия за спиране в бокса и направи последния си стоп в обиколка 40 от общо 55. Палу влезе в бокса за последен път една обиколка по-късно, като и двамата пилоти взеха обикновените първични гуми Firestone с черна странична стена.
Тази една обиколка между спиранията на претендентите в бокса направи голяма разлика в резултата. Херта беше принуден да пести гориво през последните 14 обиколки, докато Палу беше на пълна мощност със своя двигател Honda. Алекс използва това предимство в скоростта.
Палу се лепна зад Херта, готов за атака. Решителният момент дойде в обиколка 49, когато Палу задмина Херта външно в завой 1 и набра преднина. Това беше последната от деветте смени на лидерството и едно от рекордните за събитието 32 изпреварвания.
Нюгардън, О’Уорд и Диксън успяха да хванат Херта в последните шест обиколки. Но никой не би могъл да отправи предизвикателство към Палу, който напоследък превръща състезателните писти в Северна Америка в свои лични асфалтови специалитети.
Палу имаше само един критичен момент, след като поведе. Той изпусна на косъм контакт със съотборника си Маркъс Армстронг (Ridgeline Lubricants Honda), докато го изпреварваше в най-бързия участък от пистата с 14 завоя и дължина 6,46 км (4,014 мили) в последната обиколка.
Следващото състезание от сериите е Honda Indy 200 в Мид Охайо на 2 юли, близо до Кълъмбъс, Охайо.
Алекс Палу с кола, задвижвана от Honda, спечели Гран При на Сонсио на пистата Роуд Америка и това бе третата му победа от последните четири състезания от сериите Indycar.
Палу със своя American Legion Honda от екипа на Chip Ganassi Racing победи триумфално с 4.5610 секунди Джоузеф Нюгардън. Пато О’Уорд завърши трети. Това е неговият четвърти подиум в осем състезания този сезон.
Победата увеличи преднината на Палу в класирането до 74 точки , което е повече от точките за едно състезание, пред съотборника му Маркус Ериксон. Така испанецът вече е устремен към още една титла, която да добави към короната си за 2021 г.
Това беше седмата победа в кариерата за Палу. Първите места на обикновената писта Indianapolis Motor Speedway и Гран при на Детройт по улиците на града, също бяха добавени към неговия резултат през последните пет седмици. Победата на Палу беше и 250-ата за Chip Ganassi Racing във всички състезателни дисциплини.
CGR също показа мускули като единственият отбор с двама пилоти в първите пет на финала. Шесткратният шампион от серията Скот Диксън (Bank Chip Ganassi Racing Honda) тръгна от 23-та стартова позиция, за да заеме четвърто място. Стартиралият от първа позиция и носител на наградата NTT, Колтън Херта, завърши пети в колата на Gainbridge Honda.
Палу и CGR надделяха на Роуд Америка с равни количества скорост и устойчивост. Палу катастрофира тежко в завой 14 по време на тренировка в съботната сутрин, давайки на екипа на Ganassi само 90 минути за ремонт на колата преди квалификацията. Палу не я пропусна, класирайки се трети след Херта и О’Уорд.
Алекс Палу дебнеше близо до челото през цялото състезание, като два пъти водеше за обиколка или две. Херта беше с малко по-различна стратегия за спиране в бокса и направи последния си стоп в обиколка 40 от общо 55. Палу влезе в бокса за последен път една обиколка по-късно, като и двамата пилоти взеха обикновените първични гуми Firestone с черна странична стена.
Тази една обиколка между спиранията на претендентите в бокса направи голяма разлика в резултата. Херта беше принуден да пести гориво през последните 14 обиколки, докато Палу беше на пълна мощност със своя двигател Honda. Алекс използва това предимство в скоростта.
Палу се лепна зад Херта, готов за атака. Решителният момент дойде в обиколка 49, когато Палу задмина Херта външно в завой 1 и набра преднина. Това беше последната от деветте смени на лидерството и едно от рекордните за събитието 32 изпреварвания.
Нюгардън, О’Уорд и Диксън успяха да хванат Херта в последните шест обиколки. Но никой не би могъл да отправи предизвикателство към Палу, който напоследък превръща състезателните писти в Северна Америка в свои лични асфалтови специалитети.
Палу имаше само един критичен момент, след като поведе. Той изпусна на косъм контакт със съотборника си Маркъс Армстронг (Ridgeline Lubricants Honda), докато го изпреварваше в най-бързия участък от пистата с 14 завоя и дължина 6,46 км (4,014 мили) в последната обиколка.
Следващото състезание от сериите е Honda Indy 200 в Мид Охайо на 2 юли, близо до Кълъмбъс, Охайо.