Маркос Ериксон с Chip Ganassi Racing Honda спечели 06-ото издание на Indy500

Маркос Ериксон спечели 106-ия Индианаполис 500, в дива финална надпревара след късен червен флаг. Това е първата му победа в кариерата ва легендарното трасе. Ериксон от Кумла, Швеция, спечели с колата Huski Chocolate Chip Ganassi Racing Honda, след като Сейдж Карам катастрофира в завой 2 в последната обиколка. Преди инцидента, приключващ състезанието, Ериксон и Пато О’Уорд направиха фантастичен дуел за лидерство след рестарта с две обиколки до червения флаг. Така двамата направиха на овала от 2,5 мили в един от най-спиращите дъха финали в вековната история на състезанието. О’Уорд завърши втори в класацията, което е най-доброто му постижение от 3 старта на Indy500. Ериксон направи страхотна защитна стратегия веднага след рестарта, за да парира всякакви атаки на конкурентите след него. „Знаех, че колата е достатъчно бърза, но все пак беше трудно. Трябваше да направя всичко там в края, за да задържа лидерството. Не мога да повярвам. Толкова съм щастлив.“ Бившият пилот от Формула 1 Ериксон стана вторият швед, триумфирал в Indy500, присъединявайки се към победителя от 1999 г. Кени Брак. Най-добрият финал на Ериксон н трите предишни старта на Indy500 беше 11-и миналата година. Това беше първата победа в надпреварата за собственика на отбора Чип Ганаси от 2012 г. насам, неговата пета като самостоятелен шеф на тим и шеста като цяло. Ериксон поведе в класирането на сериите Indycar с третата си победа в кариерата, подсилена от двойните точки, присъдени в това състезание. Интересното е, че и трите му първи места са след червени знамена. Двата му предишни успеха през 2021 г. в Детройт и Нашвил, също са след прекъсвания на състезанията. Победителят в Indy 500 от 2013 г. Тони Канан завърши трети с American Legion Chip Ganassi Racing Honda. Така отборът на Ganassi завърши доминиращ през месец май, като постави две коли на подиума. Канан записа петото си класиране в топ 3 на славната си кариера в Indy 500. Феликс Розенквист се класира на четвърто място с Vuse Arrow McLaren SP. Александър Роси, победител в 100-ия Индианаполис 500 през 2016 г., закръгли първите пет в класирането с кола AutoNation Honda, след като стартира 20-и. Седми завърши победителят за 2021 г. Елио Кастроневес, който стартира 27-и с AutoNation/SiriusXM Honda. Той е пилотът, спечелил най-много позиции от началото до края в състезанието. Общо 6 автомобила, задвижвани от двигателите на Honda се класираха в топ 10. Съотборникът на Кастроневес – Симон Пажено стана 8-и, следван на 9-о място от Алекс Палау. Ериксон, който стартира пети, поведе и остана начело в обиколка 190. Това стана, когато новакът в Indy 500 Джими Джонсън направи последния си пит стоп. Ериксон поведе на Пато О’Уорд с 3,2869 сек. и изглежда беше за трофея Borg-Warner. О’Уорд се откъсна през следващите четири обиколки, издърпвайки до 2,7 секунди. Но все пак Ериксон просто трябваше да задържи колата си в състезателната позиция за победата. След това сценарият беше обърнат. В обиколка 194 Джонсън се завъртя и се удари в стената в завой 2, задействайки петия от шест жълти периода в състезанието. Организаторите от Indycar решиха да отбележат прекъсването с червен флаг. Така се опитаха то да завърши на зелен. Всички коли се изтеглиха в бокса за близо осем минути, докато отломките от катастрофата на Джонсън бяха изчистени. Състезанието със зелен флаг се възобнови в обиколка 199. Ериксон веднага се изви наляво и надясно отпред и на правата. Така се опита да разбие аеродинамичния слипстрийм, теглещ О’Уорд. Приближавайки към бялото знаме, Ериксон се насочи към входа на питлейна и след това обратно към центъра на пистата, опитвайки се да се откъсне от О’Уорд. Разликата между двете беше 0,0445 от секундата на белия флаг за една обиколка до края. О’Уорд направи бягане към външната страна на завой 1 в обиколка 200, търсейки по-висока скорост. Той дръпна леко пред Ериксон, който влезе в завоя, но шведа задържа ниската линия и принуди О’Уорд да вдигне газта. Ericsson дръпна напред веднага, след като отблъсна от гърба си О’Уорд, ускорявайки се към завой 3. Тогава Карам катастрофира в завой 2 – петият инцидент за деня, който предизвика жълт флаг. Това бе краят на състезанието, включващо 38 промени на лидерите между девет пилота.