Никой пилот в сериите IndyCar не може да направи от невероятното възможно по-добре от Скот Диксън. Той го постигна на овала World Wide Technology Raceway (WWTR) в Сейнт Луис.
Диксън (PNC Bank Chip Ganassi Racing Honda) показа всяка частица от майсторската си способност да пести гориво и да управлява трафика, за да спечели 55-та победа в кариерата си и втора в този сезон.
Пилотът на Chip Ganassi Racing Honda се нуждаеше само от три спирания в бокса поради пестене на гориво, поне с едно по-малко от останалите 27 пилоти на трасето. Тази стратегия се роди по необходимост. Диксън стартира 16-и от 28 коли, след като получи наказателно преместване с девет позиции назад на решетката. Причината е извънредна смяна на двигателя след последното състезание на 12 август. То бе на обикновената писта на Indianapolis Motor Speedway. Диксън пак триумфира в надпреварата, като спести гориво и изгради стратегия, след като се завъртя и влезе в тревата по време на инцидент в обиколка 1.
Пато О’Уорд завърши втори. Дейвид Малукас (HMD Trucking Honda) се класира трети за своя тим Dale Coyne Racing. О’Уорд и Малукас бяха единствените пилоти в водещата обиколка с Диксън, който пресече финала с 22.2256 секунди пред втория. Това е най-голямата преднина за състезание от сериите IndyCar на овала от 1.25 мили WWTR.
Александър Роси бе четвърти, пред стартиралия от първа позиция Скот Маклафлин.
Шесткратният шампион на IndyCar Диксън запази надеждите си за рекордна седма титла с победата. Той изостава от лидера в серията Алекс Палу (The American Legion Honda) със 74 точки при две оставащи състезания. Съотборникът му Палу завърши седми и трябва да води с 55 точки или повече в Гран при на Портланд следващата неделя, 3 септември. Така Палу може да спечели втория си шампионат в сериите през последните три сезона. Палу и Диксън са единствените останали пилоти, имащи право да спечелят Astor Challenge Cup като шампиони.
Победата на Диксън сложи край на пътя на Джоузеф Нюгардън за титлата. Нюгардън стартира в състезанието от 260 обиколки, след като спечели на всичките четири предишни овала тази година. Той искаше да стане първият пилот от IndyCar, победил на всички овални състезания в един сезон с много пистови надпревари.
Двукратният шампион Нюгардън спечели три поредни състезания на WWTR до 2020 г. Сега обаче излезе твърде високо в завой 2 на обиколка 211 и удари стената за сигурност. Той завърши 25-и и отпадна от борбата за титлата.
Нюгардън тръгна от първа позиция, след като спечелилият квалификацията негов съотборник Маклафлин беше принуден да стартира 10-и. Той също получи наказание от 9 позиции назад в решетката за нерегламентирана смяна на двигателя след последното състезание. Нюгардън водеше в 98 от първите 102 обиколки, тъй като повечето отбори развиха своите стратегии в бокса до четири спирания.
Диксън имаше различен план. Той пое лидерството за първи път в обиколка 113, когато Колтън Херта (Gainbridge Honda) влезе в бокса като лидер. До обиколка 120 всеки пилот бе направил поне две спирания. С изключение на Диксън.
Двукратният победител в Индианаполис 500 Такума Сато (Deloitte Honda) се удари в бариерите в завой 2. Той задейства втория и последен жълт период от състезанието в обиколка 122. Диксън влезе в бокса в обиколка 125 за второто си спиране. Нюгардън и О’Уорд го последваха.
Тогава, със способността си да пести гориво, Диксън пое контрол над състезанието. О’Уорд и Нюгардън влязоха за трети път в обиколки 165 и 167, съответно. Диксън не направи третото си и последно спиране до 197 тур и предаде лидерството на О’Уорд.
Но О’Уорд влезе в бокса за четвърти и последен път. Лидер стана Роси, но той трябваше да влезе за четвърти път в следващите седем тура. Диксън скочи напред в обиколка 221 и остана там до карирания флаг, въпреки че следеше количеството гориво и нарастващия натиск отзад от Уил Пауър. Диксън водеше в 123 от 270 тура. Пауър трябваше да направи последното си спиране на 249-ия тур и Диксън беше свободен да спечели.
