Новини

Скот Диксън го направи отново! Той преодоля наказание на стартовата решетка и още едно на пистата, за да триумфира. Диксън  адаптира стратегията си към многото жълти периоди, за да спечели финалната битка за сезона – на Лагуна Сека в Монтерей, Калифорния.

Това беше третата победа за сезона в последните четири състезания и 56-ата победа в кариерата на 6-кратния шампион от сериите Диксън. Той триумфира на пистата с 11 завоя и 2,238 мили за първи път.

Диксън (PNC Bank Chip Ganassi Racing Honda) пресече финала на 7.3180 секунди пред Скот Маклафлин. Шампионът Алекс Палу (The American Legion Honda) завърши трети за екипа на Chip Ganassi Racing. Двукратният шампион от серията Уил Пауър бе 4-и, следван от Калъм Илот, който допълни топ 5.

Маркъс Армстронг (Ridgeline Lubricants Chip Ganassi Racing Honda) беше първият завършил новобранец. Това бе достатъчно на новозеландеца, за да спечели отличието Новак на годината. Армстронг помогна на CGR да постигне безпрецедентното постижение да заеме първите две места в класирането, с Палу и Диксън.

Първото препятствие, което Диксън успя да преодолее, дойде преди зеления флаг за започване на състезанието. Неговият екип CGR беше наказан с шест места на стартовата решетка за смяна на двигателя след сутрешната загрявка. Така Диксън падна от квалификационното си пето на 11-то място в решетката.

Тази задна стартова позиция постави Диксън в средата на хаоса, който избухна в предната част в обиколка 1. Пет коли пострадаха при множеството сблъсъци в завой 2. Колата на Диксън се отклони рязко надясно в трафика. Той излезе от завоя на катастрофата, по-известен като фибата Андрети в обиколка 1. Диксън докосна колата на Ринус ВийКей от екипа на Ed Carpenter Racing и го изпревари в чакъла точно след завой 2. След преглед на цялата ситуация, служителите на IndyСar наложиха на Диксън наказание с преминаване през бокса, заедно с  наказанието за изпреварване на Кристиан Лундгаард  (Hy-Vee Honda) от Rahal Letterman Lanigan.

Това вбеси Диксън, известен като „Ледения човек“ заради хладнокръвието, което показва, когато е под напрежение. Той бързо охлади емоциите си в пилотската кабина. Диксън и ветеранът стратег от CGR  – Майк Хъл започнаха да измислят алтернативни тактики, за да ускорят дългото изкачване от задната част на колоната, като колите все още се движеха във водещата обиколка.

Хъл и Диксън решиха да спестят гориво и да се опитат да завършат състезанието от 95 обиколки с едно спиране по-малко от повечето останали пилоти. Те използваха подобна победна стратегия, когато Диксън излезе в тревата в обиколка 1 на Галахър Гран при през август.

Стратегията за пестене на гориво беше рискована, но проработи. Тя изискваше малко по-бавно движение при жълт период, за да стигне до финала с едно спиране по-малко. Диксън също не можеше да позволи на съотборника си Палу, който се движеше отпред и водеше в 51 от първите 58 обиколки, да натрупа достатъчно голяма преднина, за да остане отпред след края на последните престои в бокса.

Дойдоха жълтите флагове, от които Диксън се нуждаеше. И един от тях бе в  ужасен момент за Палу.

В обиколка 58 Дейвид Малукас (HMD Trucking Honda) и Девлин ДеФранческо (Sapphire Gas Solutions Honda) направиха контакт, когато караха един до друг. Малукас се завъртя в чакъла в близост до завой 3, за да задейства петия от рекорда за състезанието 8 жълти периода.

Палу беше към края на един от своите питстопове за зареждане с гориво, когато се разигра инцидентът. Той не можа да влезе в бокса, преди жълтия период. Направи второто си и последно спиране в следващата обиколка 59. Отново влезе в състезанието на 15-то място, 37 тура преди края.

Междувременно Диксън направи третия си и последен стоп в обиколка 65. Това в крайна сметка беше един питстоп по-малко от Маклафлин. Междувременно Палу не успя да навакса достатъчно в заключителните етапи на състезанието, за да може със стратегията си с две спирания да хване Диксън или Маклафлин. Последните 17 тура преминаха на зелено, въпреки четирите жълти периода между обиколки 58 и 75.

Диксън поведе в обиколка 76, когато лидерът Ромен Грожан (DHL Honda) от тима на Andretti Autosport влезе в бокса за последен път. Това беше една от шестте смени на лидерството на шестима различни пилоти в дивото състезание, включващо 432 изпреварвания. Това е рекорд на сериите IndyСar на тази живописна писта, която включва известния комплекс от завои „тирбушон“.

Оттам нататък Диксън се справи с разликата след последното рестартиране в обиколка 78 и дръпна напред в периода на състезанието от 95 обиколки, без да има нужда да пести гориво. Така той спечели.

 

Алекс Палу е отново шампион в сериите IndyCar! Пилотът на The American Legion Honda, от екипа на Chip Ganassi Racing, постави шампионския печат на един мечтан сезон, като спечели Голямата награда на Портланд на пистата Portland International Raceway.
Роденият в Барселона, Испания – Алекс Палу завоюва втората си корона в серията, след първата през 2021 г. пак с този отбор. Той стана и първият пилот, взел титлата в IndyCar един кръг преди края, откакто Себастиен Бурде грабна отличието в Champ Car през 2007 г. в предпоследното състезание.
Chip Ganassi Racing спечели своя 15-и шампионат в IndyCar, като е втори след 17-те титли на Team Penske в историята на спорта. Ganassi Racing постигна и първото си 1-2 място в класирането по точки при пилотите от 2009 г. насам. Шесткратният шампион Скот Диксън си осигури второ място с третата позиция за PNC Bank Chip Ganassi Racing Honda в Портланд.

Това беше петата победа на Палу за сезона. Той бе най-малко 8-и и във всичките 16 състезания тази година. Палу води на Диксън в класирането, с 618 срещу 527 т., с едно оставащо състезание в Лагуна Сека в Монтерей на 10 септември.
Палу спечели състезанието с 5.4353 секунди пред втория Феликс Розенквист. Диксън – 3-и, изостана на 8.0669 секунди от победителя.
Пато О’Уард се класира на четвърто място, а двукратният шампион от серията Джоузеф Нюгардън завърши челната петица.
Палу стартира пети и водеше в 69 от 110 обиколки. Той проправи пътя за евентуална победа в началото, когато се стрелна около Диксън и Колтън Херта (Gainbridge Honda) в първия завой, за да вземе третото място.
Стартирайки с първичните гуми на Firestone в началото, Палу за първи път поведе в обиколка 22, когато тръгналият от полпозишън Греъм Рахал и колегата му от първия ред, Скот Маклафлин, спряха за гориво и смениха своите алтернативни гуми с основните. Екипът на CGR реши да избере стратегия за Палу и Диксън с първични гуми. Така стинтът им продължи дълго време на трасето с 12 завоя и 3,16 км (1,964 мили).
Тази стратегия проработи перфектно. Палу направи първото си спиране в обиколка 31, преминавайки към алтернативни гуми Firestone. Диксън спря една обиколка по-късно като беше последният пилот, влязъл в бокса за първия си сервиз, оставайки с основни гуми.
Палу кара начело в 34-та обиколка, когато Дейвид Малукас (HMD Trucking Honda) от тима на Дейл Койн отстъпи лидерството.
Оттам Палу и Диксън редуваха водачеството по време на спиранията в бокса, докато Розенквист грабна първото място в обиколка 81. Тогава Палу направи последното си спиране.
Но Палу поведе окончателно в обиколка 84, когато Розенквист направи една обиколка, преди да бъде показан жълт флаг за новака Агустин Канапино, който излезе от пистата в завой 12.
Този жълт период позволи на Розенквист да загрее своите нови, но още студени алтернативни гуми при бавна скорост зад колата на Honda. Той избегна вероятната атака на Диксън с по-топли гуми с по-голямо сцепление, ако имаше зелен флаг.
Палу се отдалечи от Розенквист и Диксън при рестарта в обиколка 88. Но Розенквист остана в рамките на една секунда през следващите пет, преди Палу да започне невероятното си шофиране с темпо, което го остави далеч от всякакви заплахи. Алтернативните гуми на Розенквист загубиха сцепление към края на надпреварата.

Никой пилот в сериите IndyCar не може да направи от невероятното възможно по-добре от Скот Диксън. Той го постигна на овала World Wide Technology Raceway (WWTR) в Сейнт Луис.

Диксън (PNC Bank Chip Ganassi Racing Honda) показа всяка частица от майсторската си способност да пести гориво и да управлява трафика, за да спечели 55-та победа в кариерата си и втора в този сезон.

Пилотът на Chip Ganassi Racing Honda се нуждаеше само от три спирания в бокса поради пестене на гориво, поне с едно по-малко от останалите 27 пилоти на трасето. Тази стратегия се роди по необходимост. Диксън стартира 16-и от 28 коли, след като получи наказателно преместване с девет позиции назад на решетката. Причината е извънредна смяна на двигателя след последното състезание на 12 август. То бе на обикновената писта на Indianapolis Motor Speedway. Диксън пак триумфира в надпреварата, като спести гориво и изгради стратегия, след като се завъртя и влезе в тревата по време на инцидент в обиколка 1.

Пато О’Уорд завърши втори. Дейвид Малукас (HMD Trucking Honda) се класира трети за своя тим Dale Coyne Racing. О’Уорд и Малукас бяха единствените пилоти в водещата обиколка с Диксън, който пресече финала с 22.2256 секунди пред втория. Това е най-голямата преднина за състезание от сериите IndyCar на овала от 1.25 мили WWTR.

Александър Роси бе четвърти, пред стартиралия от първа позиция Скот Маклафлин.

Шесткратният шампион на IndyCar Диксън запази надеждите си за рекордна седма титла с победата. Той изостава от лидера в серията Алекс Палу (The American Legion Honda) със 74 точки при две оставащи състезания. Съотборникът му Палу завърши седми и трябва да води с 55 точки или повече в Гран при на Портланд следващата неделя, 3 септември. Така Палу може да спечели втория си шампионат в сериите през последните три сезона. Палу и Диксън са единствените останали пилоти, имащи право да спечелят Astor Challenge Cup като шампиони.

Победата на Диксън сложи край на пътя на Джоузеф Нюгардън за титлата. Нюгардън стартира в състезанието от 260 обиколки, след като спечели на всичките четири предишни овала тази година. Той искаше да стане първият пилот от IndyCar, победил на всички овални състезания в един сезон с  много пистови надпревари.

Двукратният шампион Нюгардън спечели три поредни състезания на WWTR до 2020 г. Сега обаче излезе твърде високо в завой 2 на обиколка 211 и удари стената за сигурност. Той завърши 25-и и отпадна от борбата за титлата.

Нюгардън тръгна от първа позиция, след като спечелилият квалификацията негов съотборник Маклафлин беше принуден да стартира 10-и. Той също получи наказание от 9 позиции назад в решетката за нерегламентирана смяна на двигателя след последното състезание. Нюгардън водеше в 98 от първите 102 обиколки, тъй като повечето отбори развиха своите стратегии в бокса до четири спирания.

Диксън имаше различен план. Той пое лидерството за първи път в обиколка 113, когато Колтън Херта (Gainbridge Honda) влезе в бокса като лидер. До обиколка 120 всеки пилот бе направил поне две спирания. С изключение на Диксън.

Двукратният победител в Индианаполис 500 Такума Сато (Deloitte Honda) се удари в бариерите в завой 2. Той задейства втория и последен жълт период от състезанието в обиколка 122. Диксън влезе в бокса в обиколка 125 за второто си спиране. Нюгардън и О’Уорд го последваха.

Тогава, със способността си да пести гориво, Диксън пое контрол над състезанието. О’Уорд и Нюгардън влязоха за трети път в обиколки 165 и 167, съответно. Диксън не направи третото си и последно спиране до 197 тур и предаде лидерството на О’Уорд.

Но О’Уорд влезе в бокса за четвърти и последен път. Лидер стана Роси, но той трябваше да влезе за четвърти път в следващите седем тура.  Диксън скочи напред в обиколка 221 и остана там до карирания флаг, въпреки че следеше количеството гориво и нарастващия натиск отзад от Уил Пауър. Диксън водеше в 123 от 270 тура. Пауър трябваше да направи последното си спиране на 249-ия тур и Диксън беше свободен да спечели.

Скот Диксън спечели забележителна победа на шосейното трасе на Индианаполис Мотор Спийдуей. Това бе второто посещение за сезона на сериите Indycar  на легендарното трасе.

Шесткратният шампион в Indycar  Диксън (PNC Bank Chip Ganassi Racing Honda) „възкръсна“ след завъртане в тревата. Новозеландецът бе изхвърлен при инцидент в първата обиколка. След това обаче той се върна отново на пистата, за да спечели Галахър Гран при. Така  Диксън удължи рекордната си серия в Indycar  до 19 последователни сезона с поне една победа. Той постави и друг рекорд на сериите със своя 319-и пореден старт.

Стартиралият от първа позиция Греъм Рейхал (Code 3 Associates Honda) постигна най-добрия си резултат за сезона – втори в състезанието от 85 обиколки. За Рейхал това бе първи полпозишън от юни 2017 г. насам, в Детройт. В Индианаполис Диксън финишира само на 0,4779 от секундата пред пилота на Rahal Letterman Lanigan Racing. Това беше най-малката разлика на финал на пистовото трасе на IMS с 14 завоя и дължина 3,93 км.

Пато О’Уорд завърши трети, пред Кристиан Лундгаард (Hy-Vee Honda). Пети стана Александър Роси, който спечели това състезание миналата година.

 

Лидерът в шампионата Алекс Палу (American Legion Honda) от екипа на Chip Ganassi Racing, стана 7-и и увеличи преднината си до 101 точки пред  Диксън. Той от своя страна изпревари Джоузеф Нюгардън за второ място в класирането.

Нюгардън също попадна в мелето, от което пострада и Диксън, но загуби една обиколка и завърши на 25-о място. Нюгардън финишира на две обиколки от победителя. Нюгардън е трети в класирането, на 105 точки зад Палу, три състезания преди края на шампионата.

В първата обиколка Палу бутна задната част на колата на съотборника си новак Маркъс Армстронг (IU Simon Cancer Center Honda) в тежкия трафик в завой 7. Армстронг се завъртя. Ефектът на верижната катастрофа дойде, когато пилотите отзад се опитаха да избегнат инцидента. Той бе предизвикан от Ромен Грожан (DHL Honda), който докосна Диксън, завъртайки колата му и новозеландецът влезе в тревата.

След това Нюгардън, който стартира 25-и, пристигна на местопроизшествието без да има къде да отиде. Колата му се качи на носа на спрелия автомобил на Армстронг. Предното крило на Нюгардън беше повредено.

Диксън остави двигателя си да работи в тревата на вътрешната страна на завоя, изправи колата си и се върна на пистата. Той влезе в бокса в обиколка 5 с алтернативна стратегия и започна похода си към челото.

Междувременно Девлин Де Франческо (Jones Soda Honda) продължи да води след дръзка атака от петата си стартова позиция до челото в завой 1 в първата обиколка. Рейхал се гмурна пред Де Франческо в завой 1 на обиколка 9, за да заеме първото място.

След това Рейхал, Лундгаард и Диксън си размениха водачеството чрез спирания в бокса през следващите 50 обиколки. Това бе преди Диксън да направи последното си спиране в обиколка 59, след като направи бързи турове, преди да влезе в бокса.

 

Диксън също направи блестящи времена след последното си спиране. Рейхал влезе в бокса от първо място в обиколка 64 за последния си питстоп, но излезе втори след Диксън.

Преднината на Диксън спадна до 3.8448 сек. до 72-ата обиколка. После Рейхал стопи още до 1.6028 сек. в обиколка 80. И двамата пилоти достигнаха трафик, а Рейхал намали разликата до 0.5076 от секундата в обиколка 82. След това той и Диксън изпревариха по-бавните коли.

Маржът се сви до 0,2689 сек. две обиколки преди края. Рейхал  се готвеше за битка в последната обиколка за победата с Диксън. Но последния увеличи преднината си до 0,8639 сек. при белия флаг и остана лидер при последната обиколка около пистата, която включва части от известния овал от 2,5 мили и на Брикярд.

Кайл Къркууд с AutoNation Honda използва комбинация от интелигентна стратегия и висока скорост, за да спечели Гран при на Big Machine Music City по улиците на Нешвил.

Къркууд от Юпитер, Флорида, взе втора победа в кариерата си и за този сезон в сериите Indycar. Това е втори успех на пилота на Andretti Autosport на улична писта, с кола AutoNation Honda. Къркууд стартира осми, но победи тръгналия от първа позиция Скот Маклафлин с 0,7633 от секундата след късен рестарт.

Лидерът в шампионата Алекс Палу (The American Legion Honda) завърши трети за Chip Ganassi Racing. Той увеличи преднината си до в класирането до 84 точки пред най-близкия преследвач и роден в Нешвил Джоузеф Нюгардън, който стана четвърти.

Шесткратният шампион от сериите и победител в Нешвил за 2022 г. Скот Диксън (PNC Bank Chip Ganassi Racing Honda) завърши челната петица.

Къркууд отблъсна Маклафлин при рестарта три обиколки преди края. Това стана след период на червен флаг от 11 минути. Паузата беше предизвикана от задръстване на 11-и завой на три коли в обиколка 75 от общо 80.

При рестартирането в края на обиколка 77, Къркууд се изстреля на 11-и завой по временното трасе с дължина 2,1 мили. Маршрутът включва  две минавания над Мемориалния мост на ветераните от Корейската война на обиколка. Къркууд отвори веднага преднина от 1,6 секунди след зеления флаг.

Къркууд водеше най-много обиколки в състезанието 34 от 80-те, включително в последните 27 тура. Но стратегът на отбора Брайън Херта може би е проправил пътя на победата с решаващо стратегическо решение в началото на състезанието. То насочи Къркууд към предната част на групата през по-голямата част от дистанцията.

В 14-та обиколка Палу влезе в бокса от първите пет по време на втория жълт период. Очакваше се и другите автомобили в челната група да направят същото, но всички останаха извън бокса и се опитаха да удължат живота на своите алтернативни гуми.

Къркууд най-накрая направи първото си спиране в обиколка 29, след като водеше. Той остана втори след Палу, който бе с различна стратегия – лизане в обиколка 33. Къркууд поведе в обиколка 45, когато Палу влезе в бокса и предаде лидерството на съотборника си Ромен Грожан след последното му спиране в бокса на обиколка 52.

https://cars.honda.bg/wp-content/uploads/sites/2/2023/08/5e03f30c15e9ddf692f0d4edf10cea74.jpgКогато всички спирания на лидерите се редуваха, Къркууд беше отпред в обиколка 54 и не изпусна лидерството.

Ранната стратегия за Палу и Chip Ganassi Racing в бокса се основаваше на изобилие от жълти флагове през първите две години на това улично състезание. Имаше средно по 8,5 жълти периоди през 2021 и 2022 г. Но това почти се оказа обратен ефект, тъй като имаше само две предупреждения в първите 71 обиколки.

Палу бягаше трети и в рамките на няколко обиколки може би се нуждаеше от бързо, скъпо последно спиране за гориво. То бе добре дошло при третия жълт флаг в обиколка 71. Новобранецът Линус Лундквист (AutoNation/SiriusXM Honda) от Meyer Shank Racing се удари в стената в завой 11.

Това извади следващия жълт флаг и червеният след това, с последвалото рестартиране, които спасиха мястото на Палу в челната тройка. Така той има преднина от точки за повече от 1,5 състезания пред Нюгардън. До финала на сезона са само четири старта.

Шампионатът за 2023 в Pro Motocross на AMA Pro Racing, направи последния си старт на Западния бряг. Този път надпреварата в Тихоокеанския северозапад бе сред живописния пейзаж на Уошоугал MX Парк.

Силното слънце и високи  температури бяха идеални, за да продължи перфектният сезон на Джет Лоурънс Team Honda HRC. В първата му кампания в клас 450 той продължи с още едно изключително представяне. Младият австралиец постигна своята осма поредна обща победа, съчетана с 15-та и 16-та в маншовете.

В клас 250, новобранецът Хейдън Дийгън се наслади на най-доброто постижение в кратката си кариера с впечатляващо каране. Пилотът отбеляза 1-1 (победа в двата манша) за първи път. Така заплете битката за шампионата с втората си победа за сезона.

 

 

В първия манш на клас 450 холшота бе за Дилън

Ферандис. Той бе точно пред Лорънс, докато неговият съотборник от Honda HRC Чейс Секстън се бори за трето място. Ферандис държеше Лорънс на разстояние, за да поведе в първия тур, което го направи едва третият различен пилот, успял да води през този сезон. Ферандис сложи край на серията от 105 поредни обиколки на Лорънс като лидер.

Французинът запази преднината си за още една обиколка. Лоурънс успя да го изпревари и да овладее контрола над състезанието. Ферандис бе втори, следван от Секстън.

На 15-ата минута Секстън атакува Ферандис и грабна втора позиция. Секстън остана на 6,5 секунди зад своя съотборник и се опита да регистрира най-бързите си обиколки в манша, за да се опита да намали разликата. Лорънс не се отказа и увеличи преднината на 7,5 секунди.

Австралиецът запази преднината си и стана първи, като удължи поредицата си без поражение до 15 манша. Той бе на 7,9 секунди пред съотборника си от Honda – Секстън. Ферандис отблъсна няколко на Джейсън Андерсън, за да си осигури трето място. Андерсън се задоволи с четвъртото.

Вторият манш започна с повреда на бариерата. Това наложи червен флаг и рестартиране за 40-те кросисти.

При рестартирането Плесинджър взе холшота, докато Лорънс и Секстън бяха след него. Андерсън бе 4-и.

Чистата писта изплати дивиденти за Плесинджър. Той успя да запази преднината си през първите пет минути. Лорънс изглежда изчака времето си, запазвайки предимство пред Секстън на трето място. След 10 минути Лорънс потърси пролука и направи бърз и решителен щурм на Плесинджър, за да поеме контрола над манша.

След това Плесинджър поведе битка със Секстън за второто място. Пилотът на Honda успя да направи бързо изпреварване, за да се задържи зад съотборника си.

Около 2,5 секунди разделиха състезателите на Honda. Секстън изглеждаше малко по-бърз и успя да намали разликата под две секунди.

Когато се приближиха до финала, битката се измести в полза на Лорънс. Три минути преди края съотборниците бяха по-близо, отколкото на всички маншове до сега, разделени с малко повече от секунда. Потенциалната битка приключи, когато Секстън за кратко падна.

Това позволи на Лорънс да запази серията си от победи в маншове до 16. Той бе на три секунди пред Секстън, докато Плесинджър използва своя холшот за трето място, точно пред Андерсън.

Последното представяне на Лорънс 1-1 първите му победи в Уашоугал. Перфектния му сезон продължи в осем кръга, а остават още три. Неговата осма победа в кариерата поставя австралиеца в топ 20 в списъка с победи за всички времена. Секстън се задоволи с четвъртото си поредно второ място (2-2). Андерсън стана най-новият пилот този сезон, завършил на подиума трети (4-4).

Огромната преднина на Лорънс в класирането в клас 450 нарасна до 95 точки пред Ферандис, който завърши четвърти (3-5). Петото място на Плесинджър (7-3) му позволи да запази третото място, на 120 точки зад Лорънс.

Кристиан Лундгаард победи в Honda Indy Toronto, като комбинира високата скорост с успешна стратегия за първата в кариерата си победа в сериите Indycar и стана първият датски пилот, спечелил състезание от Indycar  сериите.

21-годишният датчанин Лундгараард с Vivid Clear Rx Honda финишира с 11,7893 секунди пред лидера в шампионата Алекс Палу с Journie Rewards Honda. Колтън Херта с Gainbridge Honda завърши трети и постигна най-доброто си класиране за сезона.

Новата победа за тима дойде на трасето с 11 завоя и дължина 1786 мили в Торонто. Това беше първата за Rahal Letterman Lanigan Racing, откакто Такума Сато спечели Индианаполис 500 преди три години. Последната на отбора на превърналите се във  временна писта улици на града бе през юни 2017 г.

Четвърти се класира шесткратният шампион Скот Диксън (PNC Bank Chip Ganassi Racing Honda).  Така Honda окупира не само подиума, но и първите четири места на спонсорираното от компанията състезание в Торонто.

Решаващият ход дойде в 61-ата обиколка от общо 85 в състезанието  в най-големия град на Канада. Лундгаард и Палу се дуелираха рамо до рамо за второ място зад лидера Диксън. Те имаха различна горивна стратегия. Тогава Лундгаард завърши атаката над Палу в завой 3.

Диксън направи последния си питстоп в следващата обиколка, предавайки лидерството на Лундгаард. Датчанинът не губи време да изпъне краката си на педала на газта под слънчевото небе в Торонто. Той отвори преднина от 3.1503 секунди до обиколка 65.

Лундгаард продължи да трупа аванс през последните обиколки и стигна до финала първи, като водеше в 54 от 85-те обиколки. Така драмата в битката за последните позиции на подиума беше между Палу, Херта и действащия шампион от серията Уил Пауър.

Трима пилоти се състезаваха по сложната, неравна улична писта за 19 от последните 20 обиколки. Стремежът на Палу да остане втори беше особено впечатляващ. Той караше последните 39 обиколки със спукан конус на носа и предно крило, изкривено от контакт със стената в инцидент, включващ също Кайл Къркууд и Елио Кастроневес в обиколка 46.

Херта не можа да намери начин да преодолее Палу и „контузената“ му кола през заключителния период. Шансът на Пауър да завърши на подиума приключи, когато той беше принуден да влезе в бокса точно преди началото на последната обиколка, за да не остане без гориво.

Тhe American Legion Honda

Алекс Палу от екипа на Тhe American Legion Honda спечели третото си поредно състезание сериите IndyCar на пистата в Мид-Охайо. Така той увеличи преднината си в шампионата до зашеметяващите 110 точки.

Този триумф му помогна да стане едва вторият пилот от 2016 г. насам, отбелязал три победи. Другият пилот беше Скот Диксън, шесткратният шампион от сериите, започнал 2020 г. с такава серия.

И ако Палу има нужда от повече увереност, докато сезонът се придвижва към втората си половина, той трябва да знае, че последните три пъти пилот от IndyCar спечели три последователни състезания – Диксън през 2013 г. и 2020, Симон Пажено през 2016 г.

Освен това, Палу спечели четири от последните пет състезания. Той дори би могъл да осъществи поредица от победи в пет състезания, ако не беше инцидентът с Ринус ВиКей на Индианаполис 500, който свали Палу до 27-о място, но той се върна обратно начело, за да завърши четвърти.

Honda спечели шестото си състезание за годината от девет старта.

Палу триумфира в това състезание с 5,0242 сек. пред Диксън. Но друг съотборник от Chip Ganassi Racing помогна на лидерството в серията да нарасне толкова много. Маркус Ериксон, който се очертаваше да бъде втори в класирането, се удари в болида на другия шведски пилот – Феликс Розенквист в първата обиколка и на практика това сложи край на състезанието му.

Подобна беше ситуацията и при Ериксон, който се готвеше за поредица от осем последователни класирания в топ 10 от началото на сезона. Единственият пилот с толкова дълга серия остана Палу. Като се има предвид, че той спечели миналогодишното състезание в края на сезона на Лагуна Сека, 26-годишният испанец е събрал 10 поредни класирания в топ 8, като девет от тях са в топ 5.

И може да продължи. Палу завърши трети в миналогодишното състезание Honda Indy Toronto, следващото състезание в календара – на 16 юли.

 

 

Напълно новият SUV от C-сегмент предлага перфектната комбинация от изискан стил, практичност и удоволствие от управлението

Представяме ви ZR-V – напълно нов хибриден SUV на Honda! По размери се нарежда между HR-V и CR-V. Висок е 1620 мм (с 59 мм по-нисък от CR-V), широк – 1840 мм (с 50 мм повече HR-V) и е дълъг 4568 мм при колесна база 2657 мм.

Насочен е към младите купувачи, които търсят стилен, мощен и забавен за шофиране автомобил. Под елегантния му стилен външен вид се крие пълната хибридна технология на Honda, която споделя ДНК с многократно награждавания Civic e:HEV. Оптимизиран за ZR-V, ефективният, но мощен 2,0-литров четирицилиндров двигател с директно впръскване и цикъл на Аткинсън работи съвместно с два електромотора, за да осигури мощно, отзивчиво ускорение и въртящ момент, достоен за 3,0-литров силов агрегат. Максимумът на въртящия момент на електромотора е 315 Нм, а мощността му е 135 кВт (184 к.с.). С тези данни е гарантирано ускоряване от 0 до 100 км/ч за 7,8 сек. Въпреки динамичните си качества ZR-V отделя едва 130 г/км вредни емисии от СО2 и изразходва едва 5,7 л/100 км гориво в комбиниран режим по Световния хармонизиран стандарт WLTP.

Подобрена хибридна система

Хибридната задвижваща система сменя режимите (електрически, хибриден и ДВГ) неусетно за шофьора. В градска среда в повечето случаи е актуален електрическият при нулеви вредни емисии и разход. Необходимо ли е ускоряване, се активира хибридният режим, при който се съчетават усилията на 2,0-литровия бензинов двигател с мощност 143 к.с. и по-мощния електромотор. Непрестанното рекупериране на спирачната енергия също допринася за икономичното шофиране.

2023 Honda ZR-V e:HEV Advance

Благодарение на високата устойчивост на коляновия вал и вторичния балансиращ вал вибрациите на двигателя са сведени до минимум, независимо от скоростта и това е едно от сериозните подобрения спрямо предишното поколение на системата e:HEV. От селектора шофьорът може да избира между четири стила на управление – нормален, спортен, екологичен и такъв за сняг.

Новото поколение на вече по-компактния и по-лек интелигенет захранващ блок на Honda (IPU) е разположено под багажното пространство. Подобрен е спрямо предишната генерация на хибридната система и блокът за управление на захранването (PCU), сместен под капака, за се спести от пространството в ZR-V. Благодарение на двата нови блока в системата електромоторът вече е способен да поема по-голямо натоварване и по този начин е осигурен и по-дълъг пробег с него.

Олекотеното, но твърдо шаси е вдъхновено от платформите на Civic и на CR-V. То е проектирано да осигури динамични характеристики, обикновено свързвани със спортните хечбеци.

Многораменното задно окачване и оптимизираните втулки осигуряват комфортно, но динамично шофиране.

Със своят целеустремен силует, заоблени повърхности и с дръзкия дизайн на предната си част ZR-V има силно присъствие на пътя. Тесните фарове и стилната гланцирана черна решетка създават изтънчена естетика.

Всеки панел и компонент е оптимизиран за подпомагане на видимостта и подобряване на аеродинамичните характеристики.

Компактният пакет на ZR-V осигурява изключителни пространство, практичност и комфорт. В автомобила ще открием огромен набор от ниши и джобове за съхранение на вещи. Задното багажно пространство включва товарна преграда, прибиращ се капак за пакети и място за съхранение под пода, което повишава възможностите на ZR-V при превоз на товари до 1291 литра.

Водещото в класа интериорно оборудване на SUV е допълнително от впечатляващи нива на комфорт и удобство. Висококачествените меки на допир материали са съчетани със стилно осветление в купето, за да бъде постигната първокласна атмосфера. В допълнение към многото точки за зареждане на мобилни устройства и най-новата HMI технология, шофьорът и пътниците остават свързани с външния свят чрез голям 9-инчов сензорен екран в центъра на горния панел на таблото.

Върхова безопасност

ZR-V разполага с общо 10 въздушни възглавници, сред които и централна. Както и всички останали модели на японската марка, безопасността е издигната до съвършенство чрез най-новото издание на набора от технологии, обединени под името Honda Sensing. Системата за предотвратяването на напускането пътното платно вече е част от стандартното обзавеждане. Допълнена е от тази за спазване на пътната лента, която сама коригира волана в случай, че автомобилът не е позициониран както трябва.

Най-новото попълнение при Honda Sensing е асистентът при задръстване, който снема част от напрежението от шофьора при движение с ниска скорост в наситен градски трафик.

Наскоро подобрената система за разпознаване на пътни знаци вече автоматично разпознава над 90% от тях и ги показва чрез пиктограма на разположения зад волана интерфейс за шофьора.

Honda ZR-V ще се предлага в нива на оборудване Еlegance, Sport и Advance, само с предно предаване и с автоматична трансмисия. Sport и Advance са с двойни спортни ауспуси. Спортната версия се отличава от другите две по дизайна на радиаторната си решетка, който е тип „пчелна пита“.

Продажбите на модела ще започнат поетапно на различните пазари от края на 2023 г.

 

Алекс Палу стартира от първа позиция и с плавния си стил на шофиране, успя да триумфира на едно от най-трудните трасета в сериите  Indycar по улиците на Детройт. Испанецът Палу (Ridgeline Lubricants Honda) на Chip Ganassi Racing запази лидерството по време на два късни рестарта и победи Уил Пауър на финала с 1.1843 секунди.

Това беше шеста победа в кариерата за шампиона от сезон 2021 Палу насам и втората му в последните три състезания през този. С кола, задвижвана от Honda, той спечели и GMR Grand Prix на 13 май в пистовата версия на трасето Indianapolis Motor Speedway.

Феликс Розенквист завърши трети и това е неговият най-добр резултат за сезона. Той се пребори със съотборника си Александър Роси по време на оспорван дуел в последните обиколки на временната улична писта с девет завоя и дължина 1,7 мили (2,74 км). Шесткратният шампион от сериите Скот Диксън (PNC Bank Chip Ganassi Racing Honda) завърши четвърти, като постави две коли CGR с двигатели на Honda в първите четири. Роси завърши челната петица.

Следващото издание на състезанието от сериите е на Роуд Америка, на 18 юни в Елкхарт Лейк, Уисконсин.