Indy 500: Такума Сато с втора победа на Брикярд, Honda първите четири места
Такума Сато спечели за втори път легендарното състезание 500 мили на Индианаполис. Пилотът на Rahal Letterman Lanigan Racing Honda победи в 104-ото издание на надпреварата при жълти флагове, показани след инцидента на Спенсър Пиго в последните обиколки. Японецът донесе и 13-ата победа на Honda на Брикярд.
Сато спечели и през 2017 г. за Andretti Autospor. Сега той водеше 5 обиколки от общи 200 по овала с дължина 2,5 мили. Такума се бореше с трафика и същевременно се защитаваше от пилота на Chip Ganassi Racing Скот Диксън. Сато успя да изпревари Тони Канан (AJ Foyt Racing) и да се отдели от преследващия го болид на Honda с №9 на Диксън.
В обиколка 196 Спенсър Пиго загуби контрол при излизането от завой 4 и се удари в питуола, като разби колата. Бяха показани жълти флагове и четири обиколки преди края Сато бе обявен за победител. Така той стана 9-ия пилот с две победи в легендарната надпревара.
В състезанието доминираше стратегията за горивото. Диксън прекара голяма част от дистанцията като лидер, опитвайки се да спести гориво. Това позволи на Сато да зареди в 156-ата обиколка при зелени флагове. След това японецът влезе за последен път в 169-ата обиколка 169, а Диксън зареди на следващия тур. Стратегията помогна на бившия пилот от Формула 1 да го изпревари в 172-ата обиколка и да поеме контрола над състезанието.
Това даде на Сато преднина, която донесе на RLLR (Rahal Letterman Lanigan Racing) първата победа в на Indy 500 след Бъди Райс през 2004 г. и 13-та като цяло на Honda.
Диксън водеше в състезанието 111 обиколки. Новозеландецът доминираше в ранните етапи, като изпревари още в първия завой на първата обиколка Марко Андрети. Освен питстоп стратегията, победителят през 2008 г. се опитваше да изкара по дълго време с горивото си на овала. Той пет пъти смени лидерството с Александър Роси. Диксън обаче на можа да се справи със Сато след последните спирания в бокса. Все пак второто място на петкратния шампион IndyCar бе най-добрият му финал от второто място през 2012 г.
Греъм Рейхал, който като Сато се класира в първите три реда на стартовата решетка, направи кротко и стабилно каране към третото място. Така изравни най-добрия си резултат от 2011 г. Рейхал изпревари действащия шампион от сериите Джоузеф Нюгардън в 172-ата обиколка на завой 3. С това пилотите на Honda успяха да увеличат темпото си така, че колегите им с Chevrolet не можеха да го поддържат.
Бившият пилот от Формула 2 Сантино Феручи, също с Honda стана четвърти. На първите четири места в класирането бяха болиди с такъв двигател. Това бе най-добрият резултат на Феручи на Indy 500. Той финишира пред Нюгардън – водещият пилот на Chevrolet за Team Penske – 5-и. Пато O’Уард в своят първи Indy 500, зае шесто място за Arrow McLaren SP, пред двамата от Andretti Autosport – Джеймс Хинчклийф и Колтън Херта.
Топ 10 оформиха британецът Джак Харви и победителят през 2014 г. Райън Хънтър-Рей, също с Honda. В десетката общо осем коли бяха задвижвани с Honda.
Такума Сато спечели за втори път легендарното състезание 500 мили на Индианаполис. Пилотът на Rahal Letterman Lanigan Racing Honda победи в 104-ото издание на надпреварата при жълти флагове, показани след инцидента на Спенсър Пиго в последните обиколки. Японецът донесе и 13-ата победа на Honda на Брикярд.
Сато спечели и през 2017 г. за Andretti Autospor. Сега той водеше 5 обиколки от общи 200 по овала с дължина 2,5 мили. Такума се бореше с трафика и същевременно се защитаваше от пилота на Chip Ganassi Racing Скот Диксън. Сато успя да изпревари Тони Канан (AJ Foyt Racing) и да се отдели от преследващия го болид на Honda с №9 на Диксън.
В обиколка 196 Спенсър Пиго загуби контрол при излизането от завой 4 и се удари в питуола, като разби колата. Бяха показани жълти флагове и четири обиколки преди края Сато бе обявен за победител. Така той стана 9-ия пилот с две победи в легендарната надпревара.
В състезанието доминираше стратегията за горивото. Диксън прекара голяма част от дистанцията като лидер, опитвайки се да спести гориво. Това позволи на Сато да зареди в 156-ата обиколка при зелени флагове. След това японецът влезе за последен път в 169-ата обиколка 169, а Диксън зареди на следващия тур. Стратегията помогна на бившия пилот от Формула 1 да го изпревари в 172-ата обиколка и да поеме контрола над състезанието.
Това даде на Сато преднина, която донесе на RLLR (Rahal Letterman Lanigan Racing) първата победа в на Indy 500 след Бъди Райс през 2004 г. и 13-та като цяло на Honda.
Диксън водеше в състезанието 111 обиколки. Новозеландецът доминираше в ранните етапи, като изпревари още в първия завой на първата обиколка Марко Андрети. Освен питстоп стратегията, победителят през 2008 г. се опитваше да изкара по дълго време с горивото си на овала. Той пет пъти смени лидерството с Александър Роси. Диксън обаче на можа да се справи със Сато след последните спирания в бокса. Все пак второто място на петкратния шампион IndyCar бе най-добрият му финал от второто място през 2012 г.
Греъм Рейхал, който като Сато се класира в първите три реда на стартовата решетка, направи кротко и стабилно каране към третото място. Така изравни най-добрия си резултат от 2011 г. Рейхал изпревари действащия шампион от сериите Джоузеф Нюгардън в 172-ата обиколка на завой 3. С това пилотите на Honda успяха да увеличат темпото си така, че колегите им с Chevrolet не можеха да го поддържат.
Бившият пилот от Формула 2 Сантино Феручи, също с Honda стана четвърти. На първите четири места в класирането бяха болиди с такъв двигател. Това бе най-добрият резултат на Феручи на Indy 500. Той финишира пред Нюгардън – водещият пилот на Chevrolet за Team Penske – 5-и. Пато O’Уард в своят първи Indy 500, зае шесто място за Arrow McLaren SP, пред двамата от Andretti Autosport – Джеймс Хинчклийф и Колтън Херта.
Топ 10 оформиха британецът Джак Харви и победителят през 2014 г. Райън Хънтър-Рей, също с Honda. В десетката общо осем коли бяха задвижвани с Honda.