Нашата среща с Васко, един от първите и незабравими търговци на Honda в България, светъл да е пътят му! „Работете с ум и сърце“ е заветът, който ни остави той
Преди броени дни на своето вечно пътешествие към звездите се отправи нашият пенсиониран колега и приятел, Васил Топалов. Той и неговите съвети ще останат завинаги в сърцата ни. Всеки от екипа ни има какво да научи от него. Работил е цели шестнадесет години като търговец на автомобили и мотоциклети Honda и се е пенсионирал като такъв. Ако има някой, който да познава в тънкости моделната гама на любимата ни марка и хората, които я купуват в България, това е той. Публикуваме в съкращение интервю с Васко, направено преди три години за страниците на The Power of Dreams, официалното списание на Honda в България.
Соичиро Хонда наистина би се гордял с него! „Колкото и важни да са техническите характеристики, трябва да общуваш с човека, да уважаваш работата си, да се гордееш с нея“, споделя Васко. Казва и много други неща… Но повече подробности ще споделим в интервюто по-долу.
Наскоро Васко, както го наричат бившите му колеги (някои от тях все още работят в Бултрако АД и прилежащите му дилърства), отпразнува своя 70-годишен рожден ден. Човек не може да му даде годините – винаги спретнат, елегантен, с изправена, почти военна стойка! И не само се отби на гости при нас, за да почерпи за свое здраве, рожденикът ни донесе и подарък – икона на Свети Мина, покровител на дома и семейството. В работата си Васко е легенда, почти ювелир, изпипващ всичко до най-малкия детайл. Все още от уста на уста във фирмата ни се носи историята за това как клиент е дошъл да си купи мотоциклет Shadow и си е тръгнал освен с желязното конче и с Legend за разкош, както и тази за друг, отбил се за накладки и купил си и Civic Sedan. Определено младите има какво да научат от Васко и той им преподава уроците от живота с удоволствие. Още едва пристъпил прага на шоурума ни на бул. „България“ 111, бива разпознат от нашите търговци и те като истински ученици го затрупват с въпроси.
Васко, как започна връзката ти с автомобилите?Едно от най-хубавите неща в живота ми освен семейството ми, двете ми дъщери и съпругата ми, която почина преди две години, е, че цял живот съм работил това, което харесвам. Пенсионирах се първо на 45-годишна възраст в НСО, после година и половина бях шеф на транспорта на известна банка и реално през 1996-1997 г. започнах с Honda. Където и да съм работил, съм се грижил за автомобилите като за мои дечица. На снимките, които съм донесъл, ще видите и ЗИС 110, между другото най-комфортният автомобил в света, и Mercedes Pullman, и Cadillac. Официално връзката ми с Honda започна през 1996 г., когато фирмата се намираше в Горубляне, после съм бил и на адреса в Бъкстон, а след това и на „Ботевградско шосе“.Какво си спомняш от първите години на компанията?Бях по-възрастен от останалите, но общуването с тези млади и задружни хора ме зареждаше. Постигнах и приятелски отношения с клиентите. Връзката между автомобилния търговец и купувача е особен акт на взаимно доверие. В телефонната си книга имам 770 контакта и част от тях са мои клиенти, с които все още поддържаме връзка и се чуваме по празниците. Никога не съм лъгал купувач на Honda. Случвало се е да ме питат – какъв е разходът на автомобила, и аз да отговоря – между 8 и 18 л/100 км според трафика, ситуацията и стила на шофиране, при това години преди да бъдат въведени данните по унифицирания световен стандарт. И след това хората са ми стискали ръка и са казвали: „Вие сте първият, който говори откровено с нас.“ И сделката се е получавала. Имам един единствен случай, когато съм се ядосвал и не съм спал цяла нощ, но пак се стигна до покупка.Средностатистическият купувач на Honda в България е над 45-годишна възраст, образован, със солидна професия. Дори колегите ни от Германия ни завиждат, че са ни толкова млади клиентите. Как е било преди години?Първите купувачи бяха млади хора, информирани. Помня момче със CR-X, казваше, че това била първата кола, която дори и да се опитваш, не можеш да счупиш. Отначало Honda не беше позната марка, не беше масова, тя и сега не е „ширпотреба“. Търсеха я познавачи и ценители. Когато купуваха коли от нас, ни благославяха, че има такова чудо. Постепенно от човек на човек, между приятели славата на Honda се разнесе в България. Радвам се, че с труда си съм помогнал за нейното израстването и съм направил щастливи много хора. Преживяхме заедно икономическите несгоди в края на 90-те години, но благодарение на вещото управление Бултрако оцеля като компания.Какъв съвет би дал на младите търговци днес?Уважавайте себе си, фирмата, в която работите. Гордейте се с нея и нещата ще ви се получат. Не говорете лошо за другите марки, не това е начинът. Работете с ум и сърце. И един чисто практичен съвет – дръжте в чекмеджето си три неща – гъбичка за обувки, парфюм и дъвка. Дори и да забравите техническите характеристики, мръсните обувки и лошият дъх могат да злепоставят дори и най-добрия търговец.Кое е твоето мото?
Няма нищо по-евтино на този свят, което да се цени толкова скъпо, колкото вниманието.